- Начало
- Достъп до информация
- Атмосферен въздух
- Опазване на водите
- Управление на отпадъците
- Химични вещества
- Превантивна дейност
- Защитени територии и биоразнообразие
- Профил на купувача
- Любопитно
- Ключови теми
- Контролна дейност
- Административна дейност
- Доклади за състоянието на околната среда
- Доклад за 2022 г.
- Доклад за 2021 г.
- Доклад за 2020 г.
- Доклад за 2019 г.
- Доклад за 2018 г.
- Доклад за 2017 г.
- Доклад за 2016 г.
- Доклад за 2015 г.
- Доклад за 2014 г.
- Доклад за 2013 г.
- Доклад за 2012 г.
- Доклад за 2011 г.
- Доклад за 2010 г.
- Доклад за 2009 г.
- Доклад за 2008 г.
- Доклад за 2007 г.
- Доклад за 2006 г.
- Доклад за 2005 г.
- Доклад за 2004 г.
- Публични регистри
- Защита на личните данни
- Сигнали по ЗЗЛПСПОИН
- Изпълнение на програма КАВ Пловдив





























































































































































































































Новини
Народното събрание разглежда поправки в Закона за генетично модифицираните организми между първо и второ четене.
Появиха се неоснователни страхове, че със законопроекта се „либерализира” продажбата на храни, съдържащи генетично модифицирани съставки. Това е абсолютно невярно. Законът за генетично модифицираните организми не третира храни и фуражи и това е постановено още в член 1. Храните и фуражите са обект на други закони - за храните, за фуражите, за лекарствените продукти и за ветеринарно-медицинската дейност, които няма да се променят. Единственият мотив за промяната в този закон е българската страна да приведе своите процедури в съответствие с европейските. Те предвиждат всяко заявление за освобождаване на ГМО в околната среда да се разглежда поотделно, за всеки конкретен случай.
При процедурата за издаване на такова разрешение - заявителят подава заявление в МОСВ, то се изпраща до ЕК и до други страни членки на ЕС. Едновременно с това досието, което съдържа оценка на риска за околната среда, се разглежда от независима комисия от 15 хабилитирани учени от БАН и университетите в България. В тази комисия като наблюдатели има и представители на НПО. В резултат на коментарите на ЕК, на страните-членки на ЕС и на становището на комисията на учените и НПО се подготвя решение на министъра на околната среда. Преди обаче той да вземе решение, се прави широко обществено обсъждане на всеки конкретен случай. Тоест процедурата е достатъчно строга, превенцията се осъществява на много нива, включително и международно, за да се разреши засяване с ГМО у нас.
По подробно за мотивите за промените в закона можете да видите тук.