Други
  2023
  септември (10)
  август (1)
  юли (4)
  юни (17)
  май (8)
  април (13)
  март (17)
  февруари (8)
  януари (6)
  2022
  2021
  2020
  2019
  2018
  2017
  2016
  2015
  2014
  2013
  2012
  2011
  2010
  2009
  2008
  2007
  2006

Новини

РИОСВ – Пловдив обявява победителите в литературния конкурс на тема „Хора и улици (заедно в града)“
23.09.2022

Двадесет и седем стойностни творби се състезаваха в литературния конкурс „Хора и улици (заедно в града)“, обявен от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив (РИОСВ – Пловдив) като част от кампания “Европейска седмица на мобилността – 2022“. Участници от цялата страна изпратиха до екоинспекцията произведения в различни жанрове, интерпретирайки темата за устойчивия начин на придвижване и транспорт в градска среда и ползите за човешкото здраве, околната среда, качеството на живот и естетиката в градовете.

Произведенията бяха оценявани по следните критерии: обвързаност с тематиката на Европейската седмица на мобилността – 2022 година,  увлекателност, оригиналност, структура, аргументация и грамотност.

След изключително труден избор бяха определени следните победители в конкурса:

I място: Христина Главанова за стихотворението „Да засеем надежда“;

II място: Диляна Кирова за стихотворението „А…де?“;

III място: Диана Фъртунова за стихотворението „По новата велоалея“.

Публикуваме творбите, за да станете съпричастни към посланията, отправени чрез тях.

Предстои да се свържем с победителите лично за връчване на наградите. Всички автори ще получат грамоти.

Честито на победителите и благодарим на всички участници!

 

 

 

ДА ЗАСЕЕМ НАДЕЖДА

 

Градът като кошер от рано се буди

и тръгват коли, и бръмчат автобуси

с мотори сърдити, боботещи ядно...

Мечтая градът да поеме обратно!

Да хлътне в зелената шир на полето,

да тръгне уверено, смело, където

наместо кълбящия смог със отрова

да вдъхне ефирния въздух на воля.

Защото полето килими постила

и в шарките, билкова радост преплита

с ухания толкова леки и сладки,

че сякаш разгръща вълшебни тетрадки.

Наистина, има какво да се случи!

И ето, в полето урок ще научиш –

че щом си в природата, значи намираш

каквото е нужно. И здраве събираш!

Вълшебства от въздух с кристален оттенък –

ни дава, /каквото градът ни отнема/

и кара ни често в захлас да мечтаем

за улици чисти, с ефект дълготраен.

Да бъде небето ни чисто и светло,

без прах накълбен, който вред е полепнал,

без пари от аспуси, дим и отрови,

без тежкия шум, който слага окови.

Така ни е нужно по-тихо да стане!

Слухът нека песен на птици да хване

в короните свили гнезда на надежда.

Тогава, по-хубав денят се подрежда.

Ще секне неспирния ход на колите,

ще има пътеки, в които да скитат

нозете ни вече привикнали вяло

да бъдат опора на нашето тяло.

И нека се сетим внезапно отново,

че можем да караме пак колелото,

което приятел от детството наше

остава забравен. В мазето напрашен.

Така ни е нужна промяна, когато

сме вън и прегръща ни волното лято

и искаме с чиста наслада да можем

градът светлолик да направим възможен.

Градът ни да светне и да се засмее

измит и приветлив по-ярко да грее

и в паркове тихи, добри и зелени

спокойствие благо за нас да намерим.

Сами си създаваме ядове тежки,

а после мърморим съвсем по човешки,

че тровим се някак нелепо, излишно

и болести плъзват потайно и скришно.

А толкова лесно е да сме мобилни,

да тръгнем пеша, /някак по-  ще сме стилни/,

наместо затворени ядни в купето

да мрънкаме, че ни притиска небето.

Така ни е нужно за миг да застинем

и път да дадем радостта да премине,

с която, тъй както в поле и в дъбрава

откриваме извор, отдавна забравен.

Градът пренаселен от грижите дневни

ще може накрая все пак да прогледне,

ще тръгне назад към природата чиста

и пак, засиял, ще е цветно мънисто.

Какво ни е нужно да бъдем щастливи? –

да пълним очи от просторите сини,

дълбоко да дишаме въздух приятен

и чистият град да ни бъде приятел.

Ключът е в ръцете ни! Просто е време

очи да отворим, наместо да дремем

и с мисъл за днес и за утре да кажем,

че нас ни е грижа! Градът ни е важен!

Защото животът ни в него минава,

и той ни е дом, и уютност ни дава,

а ние сме длъжни да пазим средата,

в която живеят и раснат децата.

Да пазим града! Да засеем надежда

тъй както стопанин дома си подрежда

за утре, когато той пак ще ни трябва

и с ритъм привичен той пак ще ни грабва.

Промяната в пространството, нова мобилност

са нужни в живота ни, който стабилно

създава приятна среда, а градът ни

ще може от прах и от шум да отдъхне.

И нека от Пловдив да тръгне пътека,

с която задружно да тръгнем полека

защото е важна средата, в която

живеем и пролет, и есен, и лято.

        

Автор: Христина Главанова

(първо място в литературен конкурс „Хора и улици/заедно в града“ )

 

 

 

----------------------------------------------------

 

 

А.....ДЕ?

 

Днес на мъничката Недка

купиха й тротинетка –

електрическа, грацилна,

за да бъде тя мобилна.

 

Татко, мама са щастливи,

а съседи завистливи

само кимат със глава -

а, бе пада веселба.

 

Но отрочето красиво,

сякаш хич не е щастливо,

каза им с сериозен глас –

Чуйте що ни учат в час!

 

Не на някви колела,

а със своите крака,

трябва много да вървим,

болест тъй ще победим.

 

Тичаш, бягаш, пеш вървиш,

движиш се и като спиш.

Само тъй ще имаш сила,

ще си бодра,  не унила.

 

- Май, че право е детето.

Ум ни дава, браво, ето!

Купихме я със мерак,

ще я върнем - няма как!

 

Може да сме много ларж,

но урок ни Недка даде,

в магазина - ходим марш!

Кой очаквал го е, а...де?

 

Автор: Диляна Кирова

(второ място от литературен конкурс „Хора и улици/заедно в града“)

 

 

----------------------------------------------------------------

ПО НОВАТА ВЕЛОАЛЕЯ

 

Въртя педалите по новата велоалея

и стигам чак до края на града.

А колелото плъзга се по нея

с наслада и завидна лекота.

 

На никого не преча. И се движа

хем безопасно, хем в забързан ход.

На карането краят не се вижда,

пък слънцето отива на заход.

 

И ето ме пристигнал тъй далече –

със бодър тонус и добър актив.

Че по-добре със колелото вече

навсякъде да ходя тъй щастлив.

 

Автор: Диана Фъртунова

(трето място в литературен конкурс „Хора и улици/заедно в града“ )