Други
  2019
  октомври (7)
  септември (8)
  август (16)
  юли (6)
  юни (8)
  май (14)
  април (13)
  март (7)
  февруари (8)
  януари (3)
  2018
  2017
  2016
  2015
  2014
  2013
  2012
  2011
  2010
  2009
  2008
  2007
  2006

Новини

На 21 и 22 май отбелязваме два празника от екологичния календар, свързани с опазването на биологичното разнообразие
21.05.2019
На днешния 21 май вече трета поредна година Европа чества Международния ден на екологичната мрежа „Натура 2000“. Целта е да се повиши обществената осведоменост относно важността на екологичната мрежа чрез провеждането на информационни кампании на територията на цяла Европа. „Натура 2000“ е най-голямата в света координирана мрежа за опазване на биоразнообразието. Създаването ѝ цели дългосрочно опазване на най-важните видове и местообитания, от значение за Общността, като опазването на природата е основа още при създаването на ЕС, като един от първите приоритети на Съюза. В момента европейската мрежа "Натура 2000" включва над 27 300 защитени зони, заемащи общо повече от 1 милион квадратни километра и 18% от територията на ЕС двадесет европейски държави. "Натура 2000" обхваща 114 зони за опазване на дивите птици и 228 зони за опазване на местообитанията и видове, различни от птиците. В рамките на мрежата се опазват животни, растения и природни местообитания с европейско значение.
 
На 22 май отбелязваме Международния ден на биоразнообразието. Темата за 2019 г. е „Нашето биологично разнообразие, нашата храна, нашето здраве". Честванията за 22 май 2019 г. се фокусират върху биологичното разнообразие като основа за нашата храна и здраве и като ключов катализатор за трансформиране на хранителните системи и подобряване на човешкото здраве. Темата има за цел да привлече знания и да осведоми, че храненето, системите на хранене и здравето зависят от биологичното разнообразие и здравите екосистеми. Темата също така отбелязва многообразието, осигурено от нашите природни системи за човешко съществуване и благоденствие на Земята, като същевременно допринася за други цели за устойчиво развитие, включително смекчаване на изменението на климата и адаптиране към климатичните промени, възстановяване на екосистемите, по-чиста вода и премахване на гладуването. Около една трета от произвежданите ежегодно в нашия регион храни просто се изхвърлят, а същевременно биха стигнали за решването на проблемите с глада.
През последните 100 години повече от 90% сортове култури са изчезнали от полетата на земеделските производители. Половината от породите на много домашни животни са загубени, а всички 17 основни риболовни зони в света са с риболов на или над техните устойчиви граници. Различните местни системи за производство на храни са застрашени, включително свързаните с тях местни и традиционни знания. С този спад на агробиоразнообразието изчезват съществените познания за традиционната медицина и местните храни. Липсата на разнообразие при храненето на човека е пряко свързана с болести или рискови фактори за здравето като диабет, затлъстяване и недохранване, и има пряко въздействие върху наличието на традиционни лекарства. Освен гладът се е появил и друг проблем - неправилното или непълноценно хранене. В Европа и Централна Азия 55% от населението е с наднормено тегло, а 20% от хората страдат от затлъстяване. Освен това се наблюдава тенденция за забавяне на растежа на децата, което също е свързано с лошите хранителни навици.
Комисията EAT-Lancet (https://eatforum.org/eat-lancet-commission/) наскоро публикува констатации за връзката здраве - системи за здравословно хранене - биологично разнообразие, които описват какво представлява здравословната диета от гледна точка на устойчивите хранителни системи и кои действия могат да подкрепят и ускорят трансформацията на хранителните системи в посока ползи за биоразнообразието. Хората могат да мобилизират и катализират действията си по отношение на техните опасения за здравето, храненето и хранителните системи, заедно с повишаване на осведомеността за това как да се опазва и ползва устойчиво биологичното разнообразие за нашето благосъстояние.
Връзките между биологичното разнообразие, екосистемите и осигуряването на ползи за човешкото здраве са силно залегнали в сегашния Стратегическия план за биологичното разнообразие 2011-2020. Те са в центъра на нашата обща програма за устойчиво развитие. Този акцент върху връзката между биологичното разнообразие, хранителните системи и здравеопазването дава възможност за обсъждане на начини за подкрепа на процеса след 2020 г. и за създаване на нова глобална рамка за биологичното разнообразие до 2030 г. В тази връзка Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие заедно с редица партньори, включително Световната здравна организация (СЗО), ФАО, УНИЦЕФ, ЮНЕСКО, както и други организации, фондации, академични институции към платформата EAT и Коалицията за храни и земеползване (FOLU, https://eatfonjrn.org/initiatives/food-and-lancl-use) работят заедно за идентифициране на трансформиращи действия чрез глобални хранителни системи за постигане на напредък в опазването на биологичното разнообразие, климата, здравето и други свързани с устойчивото развитие цели.
Припомняме, че през целия месец май и до средата на юни РИОСВ - Пловдив ще посреща в информационния си център ученици и младежи с интерес към околната среда. В дните на отворените врати подрастващите ще имат възможност да посетят екоинституцията, да получат информационни материали, да гледат тематични видео материали и да беседват с експерти по теми, свързани с природата, които ги интересуват.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
За контакти:
тел. 032 627 466, в. 103

E-mail: [email protected]