Първият международен договор, засягащ опазването на биологичното разнообразие е подписан на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар. Това е Конвенция за опазване на влажните зони, по-известна като Рамсарската конвенция. Основната цел на Рамсарската конвенция е опазване и рационално използване на влажните зони като средство за постигане на устойчивото развитие в целия свят. Едно от основните условия за присъединяване към конвенцията е да се създаде най-малко един Рамсарски обект на територия на страната.

Световният ден на влажните зони е честван за пръв път през 1997 година.

България е сред първите, присъединили се към Рамсарската конвенция, като в списъка за влажните зони с международно значение страната е представена с 10 влажни зони с обща площ 20 306 хектара. Това са езерата Атанасовско, Дуранкулашко, Шабленско, Поморийско, Сребърна и Вая, комплексът Беленски острови, остров Ибиша, местността Пода и комплекс Ропотамо.

Обявяването за Рамсарско място не налага специални ограничения при ползването на влажните зони. Напротив, подкрепя риболова и използването на всякакви други ресурси – тръстика, лечебна кал, сол, дивеч и т.н., в разумни граници, осигуряващо дългосрочното им ползване в бъдеще. Всички влажни зони са включени приоритетно в Националната екологична мрежа.

Тази година темата на кампанията за 2 февруари е „Влажни зони и гори” във връзка с това, че 2011 г. е определена от ООН за международна година на горите. Световният ден ще бъде отбелязан под надслов „Горите – в полза на водите и влажните зони”.

По повод Световния ден на влажните зони и 40-та годишнина от Рамсарската конвенция РИОСВ-Пловдив, съвместно с НБ „Иван Вазов”  открива изложба с детски рисунки в детския отдел на библиотеката. Пак там ще бъдат изнесени и открити уроци от природозащитници от сдружение „Зелени Балкани” и от БДЗП.