Други
  2019
  юни (3)
  май (14)
  април (13)
  март (7)
  февруари (8)
  януари (3)
  2018
  2017
  2016
  2015
  2014
  2013
  2012
  2011
  2010
  2009
  2008
  2007
  2006

Новини

На 21 и 22 май отбелязваме два празника от екологичния календар, свързани с опазването на биологичното разнообразие
21.05.2019
На днешния 21 май вече трета поредна година Европа чества Международния ден на екологичната мрежа „Натура 2000“. Целта е да се повиши обществената осведоменост относно важността на екологичната мрежа чрез провеждането на информационни кампании на територията на цяла Европа. „Натура 2000“ е най-голямата в света координирана мрежа за опазване на биоразнообразието. Създаването ѝ цели дългосрочно опазване на най-важните видове и местообитания, от значение за Общността, като опазването на природата е основа още при създаването на ЕС, като един от първите приоритети на Съюза. В момента европейската мрежа "Натура 2000" включва над 27 300 защитени зони, заемащи общо повече от 1 милион квадратни километра и 18% от територията на ЕС двадесет европейски държави. "Натура 2000" обхваща 114 зони за опазване на дивите птици и 228 зони за опазване на местообитанията и видове, различни от птиците. В рамките на мрежата се опазват животни, растения и природни местообитания с европейско значение.
 
На 22 май отбелязваме Международния ден на биоразнообразието. Темата за 2019 г. е „Нашето биологично разнообразие, нашата храна, нашето здраве". Честванията за 22 май 2019 г. се фокусират върху биологичното разнообразие като основа за нашата храна и здраве и като ключов катализатор за трансформиране на хранителните системи и подобряване на човешкото здраве. Темата има за цел да привлече знания и да осведоми, че храненето, системите на хранене и здравето зависят от биологичното разнообразие и здравите екосистеми. Темата също така отбелязва многообразието, осигурено от нашите природни системи за човешко съществуване и благоденствие на Земята, като същевременно допринася за други цели за устойчиво развитие, включително смекчаване на изменението на климата и адаптиране към климатичните промени, възстановяване на екосистемите, по-чиста вода и премахване на гладуването. Около една трета от произвежданите ежегодно в нашия регион храни просто се изхвърлят, а същевременно биха стигнали за решването на проблемите с глада.
През последните 100 години повече от 90% сортове култури са изчезнали от полетата на земеделските производители. Половината от породите на много домашни животни са загубени, а всички 17 основни риболовни зони в света са с риболов на или над техните устойчиви граници. Различните местни системи за производство на храни са застрашени, включително свързаните с тях местни и традиционни знания. С този спад на агробиоразнообразието изчезват съществените познания за традиционната медицина и местните храни. Липсата на разнообразие при храненето на човека е пряко свързана с болести или рискови фактори за здравето като диабет, затлъстяване и недохранване, и има пряко въздействие върху наличието на традиционни лекарства. Освен гладът се е появил и друг проблем - неправилното или непълноценно хранене. В Европа и Централна Азия 55% от населението е с наднормено тегло, а 20% от хората страдат от затлъстяване. Освен това се наблюдава тенденция за забавяне на растежа на децата, което също е свързано с лошите хранителни навици.
Комисията EAT-Lancet (https://eatforum.org/eat-lancet-commission/) наскоро публикува констатации за връзката здраве - системи за здравословно хранене - биологично разнообразие, които описват какво представлява здравословната диета от гледна точка на устойчивите хранителни системи и кои действия могат да подкрепят и ускорят трансформацията на хранителните системи в посока ползи за биоразнообразието. Хората могат да мобилизират и катализират действията си по отношение на техните опасения за здравето, храненето и хранителните системи, заедно с повишаване на осведомеността за това как да се опазва и ползва устойчиво биологичното разнообразие за нашето благосъстояние.
Връзките между биологичното разнообразие, екосистемите и осигуряването на ползи за човешкото здраве са силно залегнали в сегашния Стратегическия план за биологичното разнообразие 2011-2020. Те са в центъра на нашата обща програма за устойчиво развитие. Този акцент върху връзката между биологичното разнообразие, хранителните системи и здравеопазването дава възможност за обсъждане на начини за подкрепа на процеса след 2020 г. и за създаване на нова глобална рамка за биологичното разнообразие до 2030 г. В тази връзка Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие заедно с редица партньори, включително Световната здравна организация (СЗО), ФАО, УНИЦЕФ, ЮНЕСКО, както и други организации, фондации, академични институции към платформата EAT и Коалицията за храни и земеползване (FOLU, https://eatfonjrn.org/initiatives/food-and-lancl-use) работят заедно за идентифициране на трансформиращи действия чрез глобални хранителни системи за постигане на напредък в опазването на биологичното разнообразие, климата, здравето и други свързани с устойчивото развитие цели.
Припомняме, че през целия месец май и до средата на юни РИОСВ - Пловдив ще посреща в информационния си център ученици и младежи с интерес към околната среда. В дните на отворените врати подрастващите ще имат възможност да посетят екоинституцията, да получат информационни материали, да гледат тематични видео материали и да беседват с експерти по теми, свързани с природата, които ги интересуват.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
За контакти:
тел. 032 627 466, в. 103

E-mail: pr_riosv_pd@dir.bg