Потенциални защитени зони на птиците по НАТУРА 2000 на територията на РИОСВ-Пловдив

Язовир „ПЯСЪЧНИК” е изграден на едноименната река на около 2 км северозападно от село Любен, Пловдивско. В язовира се вливат още реките Калаващица и Геренска. Води от река Стрелченска Луда Яна и язовир Тополница се прехвърлят в язовира чрез изкуствен канал. Към мястото се включва и ивица обработваеми земи и малки гори около бреговете на язовира. Тук попадат микроязовирите Пясъчник и Паничери и фазанарията край село Любен

В района на язовир Пясъчник и околностите му са установени 146 вида птици, от които 44 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 72 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 5 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 15 вида, в SPEC3 - 52 вида. Язовирът е място с международно значение за зимуването на водолюбиви птици, които тук се струпват 22 000 индивида, като най-многочислена е голямата белочела гъска /Anser albifrons/. От световно застрашените видове през зимата се срещат малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, малката белочела гъска /Anser erythropus/, червеногушата гъска /Branta ruficollis/ и морския орел /Haliaeetus albicilla/, а по време на миграция - белооката потапница /Aythya nyroca/. За много видове птици язовирът се явява и важна междинна станция по време на пролетната и есенната миграция като място за почивка и хранене. Районът е едно от няколкото гнездови находища на орела рибар /Pandion haliaetus/ в страната. В микроязовир Паничери се намира смесена колония от малка бяла чапла /Egretta garzetta/ и нощна чапла /Nycticorax nycticorax/.

Централен БАЛКАН обхваща северните и южните склонове на най-високата част на Старопланинската верига (Златишко-Тетевенската и Троянско-Калоферската) от 500 до 2376 м н.в. Скалната основа е силикатна и варовикова с каньони, пещери, пропасти, водопади, мощни скални масиви и стени. По-голямата част от територията е покрита с гори (113 775 ха), а високопланинската зона заема около 42 000 ха.

Орнитофауната на Централен Балкан е богата и включва редки и застрашени от изчезване видове птици и балкански ендемични подвидове. Установени са 151 гнездящи видове, 26 от които са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 56 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 4 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 – 31 вида. Централен Балкан е от международно значение за опазването на три световно застрашени вида -, ловния сокол /Falco cherrug/, царския орел /Aquila heliaca/ и ливадния дърдавец /Crex crex/. Белошипата ветрушка /Falco naumanni/ все още гнезди в района, но в ограничена численост. Тук се поддържа най-многочислената в страната популация на белогърбия кълвач /Dendrocopos leucotos/. Видът е представен от глациалния реликтен подвид D. l. lilfordii, който е застрашен от изчезване в ареала си.Централен Балкан е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на комплекс от 14 застрашени вида – белогърб кълвач, ливаден дърдавец, ловен сокол, царски орел, скален орел /Aquila chrysaetos/, сокол скитник /Falco peregrinus/, лещарка /Bonasa bonasia/, пернатонога кукумявка /Aegolius funereus/, уралска улулица /Strix uralensis/, врабчова кукумявка /Glaucidium passerinum/, черен кълвач /Dryocopus martius/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, червеноврата мухоловка /Ficedula parva/ и козодой /Caprimulgus europaeus/. Централен Балкан е със световно значение като представителен район за Алпийския биом.

Голяма част от Централен Балкан е лесно достъпна за посетители, поради малката или относително малката ширина на територията, наличие на селища по южната и северната граница, включително и вътре в нея, както и относителната близост на областни центрове. Горските местообитания са засегнати до голяма степен от интензивното ползване в старите широколистни гори извън Национален парк Централен Балкан. Иглолистните гори са силно уязвими от пожари. Естествената сукцесия на сибирската хвойна във високопланинските ливади оказва отрицателно влияние върху популациите на лалугера, който е основна хранителна база на грабливите птици. Скалните местообитания са застрашени от дейността на иманяри. Мащабни инвестиционни проекти за изграждане на ски курорти, постават под заплаха от разрушаване на местообитанията значителни части от територията на Централен Балкан. Преки заплахи за птиците са бракониерството вземането на малки и на яйца от гнездата на грабливите птици, отстрелване на грабливи птици и сови за трофеи или като “вредители”, и на кокошеви птици); компроментиране на гнезденето при обезпокояване на птиците от алпинизма, делта-планеризма, движение извън разрешените пътеки на резерватите, движение с моторни превозни средства и други. "

Около 57% от територията на Централен Балкан е под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Тук се намира един от трите национални парка в България – “Централен Балкан”. Той е обявен през 1991 г. за опазване на характерни естествени екосистеми и характерното за тях биологично разнообразие. В националния парк има 9 строги резервата с обща площ около 20 000 ха, 4 от които са обявени от UNESCO като Биосферни резервати през 1977 г. Националният парк е част от международната система Пан Паркс.

Язовир „КОНУШ” е разположен непосредствено до едноименното село, на 15 км североизточно от гр. Асеновград. През различните периоди на годината в язовир Конуш са установени 114 вида птици, от които 21 вида са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове, 42 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 9 вида, в SPEC3 - 31 вида. Язовирът е място с международно значение за срещащия се редовно по време на миграция и през зимата малък корморан /Phalacrocorax pygmeus/. Отделни двойки малки корморани се задържат тук до късно през пролетта, поради което е твърде вероятно те да останат да гнездят, ако не бъдат безпокоени и преследвани. Други два световно застрашени вида също се срещат в язовира – белооката потапница /Aythya nyroca/ по време на миграция и къдроглавия пеликан /Pelecanus crispus/ през зимата. Тук се намира една от най-големите в страната колонии на нощна чапла /Nycticoraх nycticoraх/, смесена с малка бяла чапла /Egretta garzetta/. Язовир Конуш е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на тези два вида.

Малката площ на язовира и лесния неограничен достъп до него прави мястото уязвимо от всички осъществявани човешки дейности. Основните дейности, причиняващи пряко безпокойство на птиците са лова, спортния риболов, движението на моторни превозни средства, незаконния риболов с мрежи, както и навлизането в чапловата колония през гнездовия период. Изсичането на старите дървета, включително незаконите сечи и залесяването с неприсъщи за района видове води до пряка загуба на местообитания за гнездене на чапловата колония и за почивка на малкия корморан. Интензификацията на селското стопанство, особено използването на пестициди и изкуствени торове, както и вливането на отпадни води от селото в язовира предизвиква промяна в химичния и микробиологичния състав на водите и влошаване на водните местообитания. През последните години около язовира възникват незаконни сметища за битови и строителни отпадъци, които променят качеството на местообитанията и растителният им състав. На този етап под законова защита се намира гнездовата колония на чаплите в язовир Конуш. Защитената местност “Аязмото” обхваща 10% от язовира.

Рибарници „ПЛОВДИВ” са разположени северно от гр. Пловдив. На територията им са установени 87 вида птици, от които 33 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 34 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 7 вида, в SPEC3 - 24 вида. Рибарниците са място от световно значение за малкия корморан /Phalacrocorax pygmeus/ по време на зимуване и миграция, както и за голямата бяла чапла /Egretta alba/ през зимата. По време на миграция тук може да се наблюдава и белооката потапница /Aythya nyroca/ и голямата бекасина /Gallinago media/. Рибарниците са едно от най-значимите места за почивка по време на миграция за средната бекасина /Gallinago gallinago/, сивия жерав /Grus grus/, блатната сова /Asio flammeus/ и зеленоногата водна кокошка /Gallinula chloropus/. Рибарници Пловдив са разположени в промишлената зона на град, те са подложени на силен антропогенен натиск от продължаващата урбанизация на района, както и от интензивните човешки дейности. Най-голяма заплаха за местообитанията на влажната зона са пресушаването на рибовъдните басейни, поради спиране работата на рибарниците и високата цена на водата. Пресъхналите басейни не могат да се ползват от гнездящите и мигриращите видове птици. Изсичането на дървесната и храстовата растителност и залесяването с неприсъщи за района видове, както и опожаряването на кайбрежната водлюбива растителбност влошава местообитанията, които са важни за малкия корморан и за други видове привързани към тях. Поради лесния достъп до територията се наблюдава висока степен на безпокойство на птиците от незаконен отстрел на защитени видове, риболов с мрежи, спортен риболов, умишлено безпокойство на рибоядни птици и движение на моторни превозни средстваНегативно въздействие върху орнитофауната в района оказват и скитащите кучета и котки, които унищожават гнездата, яйцата и малките на наземно гнездящите птици.

„БЕСАПАРСКИ РИДОВЕ” са разположени в югоизападната част на Тракийската низина в близост до град Пазарджик в подножието на Родопите. Мястото обхваща ниски варовити безлесни хълмове и съседните открити пространства на запад до пътя за Пещера, на изток до река Въча. Северна граница е река Марица, а южната преминава през землищата на селата Радилово, Бяга и Козарско и достига до град Кричим. На територията на мястото попадат и рибарниците до село Триводици. Бесапарските ридове са с надморска височина между 350 и 536 м. Около 90% от територията им е заета от калцифилни и топлолюбиви тревни съобщества и обработваемите площи. От бозайниците, лалугерът /Spermophilus citellus/ заслужава особено внимание, тъй като представлява основен хранителен ресурс за хранещите се тук дневни грабливи птици, някои от които много редки и застрашени.

В Бесапарските ридове са установени 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Бесапарските ридове са от световно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата царски орел /Aquila heliaca/ и са едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за гнездящите тук полска бъбрица /Anthus campestris/, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, ловен сокол /Falco cherrug/ и дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/. Тъй като мястото предоставя богата хранителна база, то поддържа значителни гнездови популиции и на други видове грабливи птици като малкия креслив орел /Aquila pomarina/, орела змияр /Circaetus gallicus/, скалния орел /Aquila chrysaetos/, сокола скитник /Falco peregrinus/ и др. Видове, характерни за откритите тревни местобитания, като совоокия дъждосвирец /Burchinus oedicnemus/, къопръстата чучулига /Calandrella brachydatyla/ и други също гнездят в района в значителна численост.

МАРИЦА-ПЪРВОМАЙ обхваща участък на река Марица в района на град Първомай с крайречни местообитания и земеделски земи разположени около нея. От запад на изток територията му се простира от селата Чалъковци и Поповица до Великан и Ябълково, а от север на юг от Мирово, Градина, Крушево и Добри дол до кв. Дебър, Караджалово и Скобелево. На територията на „Марица-Първомай” са установени са 84 вида птици, от които 22 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 38 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 13 вида, в SPEC3 - 22 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 29 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 26 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Районът на Марица при Първомай е мястото в България, където белочелата сврачка /Lanius nubicus/ гнезди в най-голяма численост. Мястото е едно от най-важните в страната от значение за Европейския съюз за опазването на този вид и на късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/. Синявицата /Coracias garrulus/ и белия щъркел /Ciconia ciconia/ имат представителни за страната популации тук. През зимата по поречието на Марица редовно се среща голямата бяла чапла /Egretta alba/, а в краречните земи се задържа пойния лебед /Cygnus cygnus/.

Марица-Първомай е разположена в близост до гъсто населен град промишлена зона – град Първомай. Мястото е повлияно от силен антропогенен натиск в резултат на урбанизация и интензивни човешки дейности. На много места и особено покрай пътищата съществуват незаконни сметища. Теритоията е уязвима от човешки дейности, свързани основно със земеделие, горско стопанство и управление на водите. Общите заплахи за птиците са разпокъсването, нарушаването и промяната на ценните местообитания.

Оризища ЦАЛАПИЦА се намират в Горнотракийската низина между едноименното село и град Съединение. Територията им е разделена на две от пътя свързващ двете населени места. На юг оризищата граничат с автомагистрала “Тракия”, на изток - с ж.п. линията Пловдив-Съединение. Западната граница съвпада с общинската, а северната преминава няколко километра южно от град Съединение. Представлява комплекс от използващи се за оризопроизводство оводнени площи, обградени с ниски диги и канали и влажни ливади разположени в непосредсвена близост до тях. На места каналите са обрасли с папур /Phragfmites australis/ и тръстика /Typha sp./. Оризищните клетки са с различно водно ниво и създават условия за обитаване на много тясно специализирани в храненето видове птици.

До сега в оризищата Цалапица са установени 46 вида птици, от които 10 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 23 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като застрашени в Европа са включени съответно в категория SPEC2 - 5 вида, в SPEC3 - 18 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 11 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 9 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Оризищата Цалапица са едно от най-важните гнездови находища на кафявокрилия огърличник /Glareola pratincola/ в Горнотракийската низина и е място, където се концентрира жълтокраката чайка /Larus cachinans/. То има много важно значение за редица водолюбиви видов птици, по време на гнездене, миграция и отчасти на зимуване.

МАРИЦА – ПЛОВДИВ обхваща коритото на река Марица в частта от селата Говедаре и Стамболийски, до гребния канал на Пловдив, заедно с крайречната дървесна и храстова растителност, предимно върби /Salix spp./, елша /Alnus spp./ и тополи /Populus spp./. Представлява важно местообитание за редица водоплаващи и водолюбиви птици. Островите и пясъчните коси в реката, както и дървесната и храстова растителност по бреговете и са най-важното място по поречието на река Марица за нощувка на световно застрашения вид малък корморан /Phalacrocorax pygmeus/. Тук се намира най-голямата нощувка на вида по поречието на Марица и за цялата Тракийска низина. Птиците пренощуват тук, а през деня се хранят във водоемите по поречието на реката и в низината. По време на зимуване в рамките на мястото се концентрира и речната чайка /Larus ridibundus/.

Територията на Марица-Пловдив е разположена в съседство с втория по големина град в България – Пловдив. Най-сериозните заплахи за мястото са свързани основно с управлението на водите, добива на пясък и чакъл, както и горско-стопанските дейности. Изсичането на дървесната и храстовата растителност по бреговете на Марица и залесяването с неприсъщи за района видове, както и увеличаване на добива на пясък и чакъл води до влошаване и унищожаване на местообитанията, важни за почивка на птиците, особено на малкия корморан. Тези дейности, заедно с незаконните сечи, предизвикват ерозия на речните брегове. В резултат на добива на пясък и чакъл някои от естествените острови по река Марица са напълно унищожени. Дейностите свързани с отдих и туризъм в съседните територии са доста интензивни и проектите за разширяването им ще нанесат щети на значителни части от мястото. На много места и особено покрай пътищата съществуват незаконни сметища. Поради лесния достъп до територията се наблюдава значително безпокойство на птиците, причинено от незаконния лов на защитени видове, незаконен лов с мрежи, както и на умишлено пряко безпокойство на малкия корморан при местата му за нощуване.

ПЕРСЕНК се намира в централната част на Западни Родопи между реките Въча и Чепеларска. Обхваща високопланинските територии на ридовете Чернатица и Персенк, както и част от Белочерковски рид на север. Западната граница преминава по склоновете в землищата над селата Чуруково, Лясково и Брезе, южната над долината на Широколъшка река, а източната над Зорница, Студунец и Орехово до Ситово и Лилково на север. Около 70% от територията е покрита с гори, предимно от смърч /Picea abies/, по-малко широколистни и смесени. Персенк е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за гнездящите тук скален орел /Aquila chrysaetos/, трипръст кълвач /Picoides tridactylus/, сив кълвач /Picus canus/ и глухар /Tetrao urogallus/. Черният кълвач /Dryocopus martius/ и осоядът /Pernis apivorus/ също имат представителни гнездови популации в района.

Персенк се намира сред сравнително гъсто населени райони на общински и областни центрове. Природата му силно се влияе от горско-стопанските дейности, но също така и от туризма и ползването на водите. Горите са застрашени прекомерна екплоатация на горски ресурси, както и от незаконни сечи. Те водят до силно снижаване на качествата на горските екосистеми, нарушават естествения воден баланс в района и предизвикват ерозионни и свлачищни процеси. Инвестиционни намерения за изграждане на множество малки ВЕЦ по поречията на планинските реки допълнително ще увеличат отрицателното въздействие върху водния баланс в територията. Премахването на старите умиращи дървета и тези с хралупи, ограничава значително възможностите на кълвачите и совите да намират подходящи места за гнездене и храна.. Високопланинските части на Персенк са обект на сериозни инвестиционни намерения за развитие на добива на енергия от възобновми източници – чрез ветроенергийни паркове и малки ВЕЦ. Изграждането на ветроенергийни паркове ще възпрепятства свободното придвижване на птици, особено на грабливите птици, и в значителна степен ще ограничи достъпа им до подходящи местообиания. Те ще предизвикат директни сблъсъци и избиване на птици, както и разпокъсване и загуба на ценни местообитания.